Хипоксично-хипероксичната лезия на алвеоларните клетки тип II довежда до:
- Свръхсекреция на мукус.
- Нарушен синтез на антипротеазен инхибитор.
- Хипосекреция на Ig A.
- Отделянето на специфични ензими.
- Недостатъчна продукция на сърфактант.
Дефицитът на сърфактант в алвеолите довежда до:
- Лиофилизиране на алвеоларната мембрана.
- Експираторен колапс на алвеолите.
- Субстратен алвеоларен дефицит.
- Внезапно спиране на вдишването.
- Рязко снижаване на алвеоларното налягане.
Кой респираторен стимулатор най-добре отчита степента на лезията на
дихателния център:
- Сниженото рО2.
- Повишеното рСО2.
- Сниженото рН.
- Апоморфинът.
- Хиперпрогестеронемията.
Запълненото плеврално “пространство” води до:
- Колапс и ателектаза на белия дроб.
- Потисната стимулация на дихателния център.
- Имунна белодробна непълноценност.
- Усилено образуване на алвеоларни макрофаги.
- Повишен белодробен комплайанс.
Кой защитен механизъм на дихателната система има рефлексен характер:
- Кашлицата.
- Алвеоларната макрофагеална система.
- Мукоцилиарния ескалатор.
- Антиоксидантните системи.
- Назофарингиалния филтър.
За олигопнея се говори, когато е снижена:
- Мъртвото пространство.
- Дихателният обем.
- Дихателната честота.
- Вентилацията.
- Дифузията.
Хиперпнеята е дишане с:
- По-висока честота.
- По-висок дихателен обем.
- По-голяма вентилация.
- Нецелесъобразно голямо усилие.
- Периодични апнеични паузи.
Най-важната последица на алвеоларната хиповентилация е:
- Цианоза.
- Повишено съпротивление на дихателните пътища.
- Диспнея.
- Ортопнея.
- Респираторна ацидоза.
При кой вид патологично дишане нерядко се съчетава белодробната
хипервентилация с алвеоларна хиповентилация:
- Брадипнея с хиперпнея.
- Тахипнея с хипопнея.
- Тахипнея с хиперпнея.
- Брадипнея с хипопнея.
- Дишане на Кусмаул.
Нарушеното отношение вентилация/перфузия означава:
- Абсолютно повишени или занижени вентилация и кръвоток в белите
дробове. - Неравномерно разпределен кръвен ток в белите дробове.
- Ограничено изпълване на капилярите по време на максимално вдишване.
- Несъответствие между въздушния поток в белите дробове и кръвотока в
капилярите. - Несъответствие на вентилацията и перфузията между отделните
белодробни лобове.
Участък от белия дроб с отношение вентилация/перфузия равно на 10:
- Има ниско алвеоларно рО2.
- Има високо алвеоларно рСО2.
- Увеличава физиологичното мъртво пространство.
- Има локален хипербарен ефект.
- Е с риск за газова емболия.
При дихателна честота >35 min-1 нараства:
- Абсолютното мъртво белодробно пространство.
- Ефектът на венозния примес в артериалната кръв.
- Вентилаторният ефект на мъртвото пространство.
- Дясно-левият транспулмонален шънт.
- Сумарният ефект на бронхиалното съпротивление.
При пациентите с нарушено отношение вентилация/перфузия най-често е
налице артериална:
- Хипокапния.
- Хипоксия.
- Хиперкапния.
- Хипероксия.
- Нормокапния.
Дифузионният капацитет на белите дробове намалява при всички изброени
случаи, с изключение на:
- Анемия.
- Интерстициална фиброза.
- Булозен емфизем.
- Белодробен оток.
- Увеличен сърдечен дебит.
Всеки един от изброените фактори може да намали бронхиалната проходимост
с изключение на:
- Бронхоспазъм.
- Променена чувствителност на дихателния център.
- Слабост на дихателната мускулатура.
- Увеличен резидуален / остатъчен / обем.
- Оток и хиперсекреция на бронхиалната лигавица.
Хиперкапнията може да се дължи на:
- Хипервентилация.
- Състояние на тревожност и възбуда.
- На хипоксични стимули.
- На лекарства, потискащи дихателния център.
- Повишена физическа активност.
Цианозата при белодробна недостатъчност се дължи най - вече на:
- Полицитемия.
- Хиперкапния.
- Повишено количество редуциран хемоглобин.
- Периферен съдов спазъм.
- Намален хемтоксичен хемоглобин.
Гръдната болка при дишане се среща при следното белодробно заболяване:
- Белодробен емфизем.
- Бронхиална астма.
- Туберкулоза.
- Плеврално засягане.
- Белодробен оток.
Един от най-често срещаните симптоми при белодробните заболявания е:
- Гръдната болка.
- Ортопнеята.
- Мускулната слабост.
- Диспнеята.
- Главоболието.
Обструктивните белодробни заболявания се характеризират с:
- Хипервентилация.
- Намалена бронхиална проходимост.
- Увеличено бронхиално съпротивление.
- Намалени статични белодробни обеми.
- Намалени динамични белодробни показатели.
- 2, 3, 5.
Астматичната бронхиална обструкция се характеризира с:
- Прогресивност и необратимост.
- Пристъпност и обратимост.
- Вълнообразна необратимост.
- Пристъпност и необратимост.
- Внезапност и неповторимост.
Патологичната характеристика на бронхиалната астма включва:
- Бронхоспазъм, бронхиален оток, вискозен мукус.
- Перибронхиален и интерстициален инфилтрат.
- Алвеоларна и перибронхиална деструкция.
- Рецидивираща бронхиална епителна некроза.
- Алвеоло-капилярна деструкция.
Кое от функционалните изследвания е “ conditio sine qua non” за доказване
наличието на обструктивно белодробно заболяване:
- Изследването на дифузията.
- Изследване на кръвните газове.
- Изследване на статичните белодробни обеми.
- Форсираната експирация.
- Измерване на белодробната разтегливост.
Тютюнопушенето и замърсеният въздух водят до ХОББ като нецелесъобразно
изменят:
- Имунната пулмонална реактивност.
- Отношенията протеази / антипротеази и оксиданти / антиоксиданти.
- Рефлекторния ларинго- и бронхоспазъм.
- Съотношението алвеоларни клетки тип I и II.
- Стрес индуцираната неспецифична пулмонална резистентност.
Полицитемията при манифестираната дихателна недостатъчност се дължи на:
- Потисната еритролиза.
- Удължен живот на еритроцитите.
- Хипоксично стимулирана еритропоеза.
- Дехидратация и последваща хемоконцентрация.
- Хиперкапнично зависим макро обем на еритроцитите.
В напредналите стадии на ХОББ най-честото усложнение е:
- Хронично белодробно сърце.
- Хипокапния.
- Анемичен синдром.
- Белодробен тромбоемболизъм.
- 1, 4.
Рестриктивното вентилаторно нарушение довежда до:
- Чейн-Стоуксово дишане.
- Нехомогенна алвеоларна хиповентилация.
- Намаляване на дихателните обеми.
- Непълен функционален шънт.
- Нарастване на ФОК.
Остра рестрикция се наблюдава при:
- Астматичен пристъп.
- Белодробен оток. Пневмоторакс.
- Хроничен обструктивен бронхит.
- Белодробен емфизем.
- Трахеобронхит.
Основното патогенетично звено на пневмоторакса е:
- Наличие на въздух в медиастинума.
- Колапс на алвеолите.
- Повишеното плеврално съпротивление.
- Наличие на въздух в плевралното пространство.
- 1, 2, 4.
Посочете преките следствени звена от навлизането на въздуха в превралното
пространство:
- Алвеоларен колапс.
- Затруднено до невъзможно вдишане.
- Потиснат дихателен център.
- Затруднен венозен приток.
- 1, 2, 4.
- 1, 2, 3, 4.
Белодробната артериална хипертензия може да се дължи на:
- Хронична респираторна ацидоза и хипоксия.
- Хронична респираторна алкалоза и хиповолемия.
- Загуба на белодробни капиляри.
- Множествен белодробен тромбоемболизъм.
- 1, 3, 4.
- 1, 2, 3, 4.
Хронично белодробно сърце не може да се развие без:
- Артериална пулмонална хипертензия.
- Системна хипертензия.
- Налично патологично дишане.
- Увеличена дихателна работа.
- Наличие на торако-пулмонална малформация.
Най-важен и сигурен белег за дихателна недостатъчност е наличието на:
- Хиперкапния.
- Артериална хипоксия.
- Артериална хипоксемия.
- Диспнея.
- Персистиращи кашлица и експекторация.
Основен механизъм за хиперкапнеична дихателна недостатъчност е :
- Белодробен оток.
- Белодробен емболизъм.
- Намалена белодробна перфузия.
- Алвеоларна хиповентилация.
- Затруднена дифузия на СО2.
Артериалната хипоксия при дихателна недостатъчност може да се дължи на:
- Анемия.
- Алвеоларна хиповентилация.
- Нарушено отношение вентилация/перфузия.
- Дясно-ляв шънт.
- Алвеоларна хипервентилация.
- 2, 3, 4.
Основното патогенетично звено при дистрес синдрома на новороденото е:
- Незрялост на сърфактанта.
- Бронхиоларна констрикция.
- Фиброза на плеврата.
- Алвеоларният оток.
- Тесните дихателни пътища.
Основното патогенетично звено при дистрес синдрома при възрастните е:
- Бронхоспазъм и ларингоспазъм.
- Алвеоларна хипервентилация.
- Повишена пропускливост на алвеолокапилярната мембрана.
- Белодробна хипертензия.
- Системна хипертензия.
Факторите, които могат да декомпенсират хроничната дихателна
недостатъчност са:
- Белодробна инфекция и бронхоспазъм.
- Треска, физическо натоварване.
- Затруднено отделяне на секрети.
- Потискане на дихателния център.
- Всички посочени.
Патогномоничен симптом при синдрома на сънната апнея е:
- Дневната сънливост.
- Спиране на дишането по време на сън.
- Хъркането.
- Сърдечно-съдови проблеми.
- Анемичен синдром.
Основното патогенетично звено при обструктивната сънна апнея е:
- Колапс в областта на фаринкса.
- Нарушения в дихателния център.
- Бронхиална обструкция.
- Наднормено тегло.
- Нарушения в гръдната клетка.
Всяка една от изброените причини може да доведе до остра дихателна
недостатъчност, с изключение на:
- Парализа на дихателната мускулатура.
- Остра обструкция на дихателните пътища.
- Потискане на дихателния център.
- Анемия и полицитемия.
- Увреждания на гръдната клетка.
Към заболяванията с нарушен дихателен контрол се отнасят посочените
синдроми, с изключение на:
- Хипервентилационен синдром.
- Муковисцедозен синдром.
- Синдром на внезапна смърт при кърмачета. / SIDS/
- Синдром на сънната апнея.
- Синдром на Pickwick.
Кои от следните становища за алвеоло-капилярната деструкция не е вярно:
- Води до намалена белодробна еластичност.
- Играе решаваща роля за развитието на белодробния емфизем.
- Намалява дифузионните способности на белите дробове.
- Води до обструкция на въздушния поток.
- Води до намаляване на тоталния белодробен капацитет.
В тъканно-метаболитен аспект нарушеното дишане означава:
- Недостатъчно вдишване/издишване.
- Отклонено вентилиране.
- Нарушено кислородно консумиране и СО2 продуциране.
- Затруднено движение на газовете с кръвта.
- Кръвно-тъканно преустановяване на дифузията.
Танатогенетичният терминален порочен кръг на обструктивната хронична
дихателна недостатъчност включва:
- Хипосензитивност на респираторния център към СО2.
- Умора на дихателната мускулатура.
- Кашлица, хрипове, експекторация, задух.
- Хиперинфлация и принудително снижен дихателен обем.
- 1, 2, 4.
- 1, 2, 3, 4.
Задухът представлява:
- Спонтанно възникващо дихателно усещане.
- Неврално отражение на метаболитната активност.
- Подсъзнателна перцепция за газообмяната.
- Неприятно ЦНС ангажиращо дихателно усилие.
- Несъответствие дишане/метаболизъм.
- Волево дишане, обеспечаващо физическото усилие.