Какво представлява възпалението:
- Селективна антиинфекциозна патологична реакция.
- Патологичен процес, характерен за васкуларизираните тъкани.
- Самопораждащо се патологично състояние.
- Болест с неизвестна етиология.
- 1, 3.
Възпалението е единство между:
- Алтерация, ексудация, пролиферация.
- Функционални и структурни нарушения.
- Местни и общи прояви.
- Защитно-приспособителни и патологични реакции.
- 1, 2, 3.
- 1, 2, 3, 4.
Екзогенните причини за възпалението са:
- Бактерии, вируси, рикетсии, гъби, паразити, насекоми.
- Киселини, основи, соли, лекарства, токсини.
- Травми, чужди тела, термични фактори, йонизиращи лъчи, електричество.
- Отлагане на пикочна киселина, урея, жлъчка и други в тъканите.
- 1, 2, 3.
- 1, 2, 3, 4.
Ендогенните причини за възпалението са:
- Отлагане на жлъчка, урея, пикочна к-на, калциеви соли и др.
- Продукти на тъканен разпад, кръвоизливи, тромбози, емболии, инфаркти.
- Отлагане на имунни комплекси.
- Вируси, бактерии, термични фактори.
- 1, 2, 3.
- 1, 2, 4.
Посочете основните фази на възпалението в тяхната “последователност”:
- Инициация, промоция, прогресия.
- Алтерация, ексудация, пролиферация.
- Алтерация, промоция, прогресия.
- Инициация, ексудация, прогресия.
- Алтерация, прогресия, пролиферация.
Възпалителната алтерация представлява:
- Програмирано необратимо клетъчно-тъканно увреждане.
- Причинно детерминирана обратима клетъчна лезия.
- Спонтанна мутация в генома.
- Причинно обусловено необратимо тъканно-клетъчно увреждане.
- 1, 3.
Алтерацията е процес на:
- Прегрупиране на клетки и екстрамедуларен матрикс.
- Ексудатно формиране.
- Увреждане на клетки, междуклетъчно вещество и плазмени белтъци.
- Прогресивна клетъчна пролиферация.
- Инфилтрация на клетки.
Първична е алтерацията, която настъпва под въздействие на:
- Освободените медиатори.
- Увреждащото действие на патогенния агент.
- Лизозомните хидролитични ензими.
- Активирани тромбоцити.
- Активирани левкоцити.
Освободените при алтерацията биологично активни вещества се означават като:
- Медиатори.
- Синхронизатори.
- Статини.
- Аглутинини.
- Инхибитори.
Кое твърдение се отнася за медиаторите:
- Те пораждат реакциите във възпалителния процес.
- Те модулират / положително или отрицателно / възпалителния процес.
- Упражняват инхибиращ ефект върху ексудативната фаза.
- Достимулират развитието на възпалителния процес.
- Осъществяват геномно репрограмиране на макрофагите.
Важно значение за възникването на клетъчната алтерация има:
- Загубена способност към контактно инхибиране.
- Увреждане на клетъчната мембрана.
- Стабилизиране на лизозомните мембрани.
- Намалената механична резистентност на клетките.
- Задължителна опсонизация на клетките.
Особено важно значение за алтерацията има:
- Пониженото ниво на циклооксигеназните продукти.
- Хидролитичните ензими , освободени от увредените лизозомите.
- Ограничената активност на транселектроназите в митохондриите.
- Промяна в структурата на клетъчните рецептори.
- Блокираната активност на свободните радикали.
Кои от посочените биологично активни вещества могат да играят ролята и на
модулатори:
- Серотонин, хистамин.
- Токсични кислород-базирани свободни радикали.
- Простагландини и сАМР.
- Тумор-некротизиращ фактор, брадикинин.
- Системата на комплемента, неутрофилен хемотаксичен фактор.
Посочете ролята на модулаторите в хода на възпалителния процес:
- Инхибират метаболитите на арахидоновата киселина.
- Блокират кининовата и комплементната системи.
- Стимулират секрецията на растежни фактори и фазата на пролиферацията.
- Засилват или потискат иницирания от медиаторите възпалителен процес.
- Нямат отношение към възпалителния процес.
Отделените лизозомни ензими основно:
- Стимулират фазата на пролиферацията..
- Увеличават капилярния пермеабилитет и разрушават клетките.
- Играят ролята на междуклетъчни регулатори.
- Блокират кининовата система.
- Предизвикват автоимунна прогресия.
Хемодинамичните съдови промени при възпалението в тяхната
последователност са:
- Артериална хиперемия,артериолоспазъм, стаза.
- Стаза, артериална хиперемия, венозна хиперемия.
- Исхемия, тромбоза, артериална хиперемия.
- Спазъм, обратима исхемия, венозна хиперемия.
- Спазъм, арт.хиперемия, венозна хиперемия, стаза.
Пермеабилитетните нарушения при възпалението са в резултат на:
- Хемодинамичните промени на съдовете.
- Структурни промени на съдовата стена.
- Нарушена скорост на кръвотока.
- Хипертрофия на гладката мускулатура.
- Промяна в структурата на рецепторите.
Какво представлява процесът ексудация:
- Излизане на плазмени течност и белтъци от микроциркулацията във
възпалителното огнище. - Микроциркулаторно независимо натрупване на течности и протеини във въз-
палителното огнище. - Процес на прегрупиране на интерстициалната течност във възп. локус.
- Придвижване и задържане на клетъчна течност в огнището на възпаление.
- Процес на забавено дрениране на лимфата.
Основен патогенетичен фактор за образуването на ексудата е:
- Затрудненото оттичане на кръвта.
- Повишен съдов пермеабилитет.
- Първично повишено онкотично налягане във възпалителното огнище.
- Нарушение в обмяната на натрия.
- Хормонални нарушения / алдостерон и АДХ/.
Ранната клетъчна емиграция при острото възпаление се свързва с:
- Пролиферация на фибробласти.
- Натрупване на неутрофилни левкоцити.
- Активно излизане на еритроцитите.
- Пролиферация на ангиобласти.
- Еозинофилни и базофилни левкоцити.
Дефицитът на адхезионни молекули при възпаление се отразява най-вече на
процеса:
- Пролиферация.
- Алтерация.
- Емиграция.
- Регенерация.
- Ексудация.
Емигриралите левкоцити в огнището на възпалението :
- Извършат опсонизация на патогенния агент.
- Фагоцитират бактерии, мъртви клетки.
- Участват във фазата на “очистване”.
- Служат като матрикс за пролиферацията.
- 2, 3.
- 1, 2, 3, 4.
Потисната фагоцитоза придава на възпалението:
- По-ефективно развитие.
- Подчертано патологичен характер.
- По-адаптивен ход.
- Способност за необичайно развитие.
- Задължително хронифициране.
Фазата на пролиферация включва:
- Увреждане на клетки и междуклетъчно вещество от патогенния агент.
- Разрастване на съединителна тъкан и микросъдове.
- Формиране на възпалителен оток.
- Хемодинамични съдови промени.
- 1, 3.
- 2, 3, 4.
Кой от местните признаци на възпалението е свързан с повишения съдов
пермеабилитет:
- Зачервяване.
- Подуване.
- Болка.
- Затопляне.
- Нарушената функция.
Според преобладаването на един от основните патологични процеси възпалението
се дели на:
- Алтеративно, ексудативно, пролиферативно.
- Хипо-, нормо-, хиперергично.
- Специфично, неспецифично.
- Вирусно, бактериално, имунологично.
- Типично, атипично.
- 1, 3, 5.
Възпалението се приема за хронично при продължителност над:
- 6 часа.
- 6 дни.
- 6 седмици.
- 6 месеца.
- 6 години.
- Не е свързано с времето, а с естеството на клетъчното увреждане
Хроничното възпаление се характеризира с добре изразена инфилтрация от:
- Адипоцити и сегментноядрени левкоцити.
- Продукти на тъканен разпад.
- Тромбоцити и В- лимфоцити.
- Мастоцити и еритроцити.
- Лимфоцити и макрофаги.