Глюкозата не се отчита от β-клетките на Лангерхансовите острови при
увреждане на:
- ГП-4.
- ГП-2.
- ГП-1.
- ГП-3.
- ГП-9
Важни патогенетични звена в патогенезата на захарния диабет I тип са:
- Генетично предразположение към увреждане на β-клетките.
- Вирусни инфекции.
- Автоимунен механизъм.
- Инсулинова резистентност.
- 1, 2, 3.
- 1, 2, 4.
При захарния диабет тип I могат да се установи наличие на дефекти в
хромозомите:
- 9, 22.
- 6, 11.
- 7, 12.
- 2, 8.
- Х, У.
Важни рискови фактори за появата на захарен диабет II тип са:
- Затлъстяване, фамилна обремененост.
- Хиперкинезия, нормосомния.
- Хипоурикемия, кахексия, фамилна обремененост.
- Тютюнопушене.
- Чести вирусни инфекции.
При диабета е повишено плазменото ниво на СМК поради:
- Активиране на хормончувствителната триацилглицерол липаза.
- Инхибиране на ресинтеза на триацилглицеролите.
- Активиране на холестероловия синтез.
- 1, 2.
- 1, 2, 3.
Хипертриацилглицеролемията при диабета се дължи основно на:
- Увеличен синтез на VLDL в черния дроб.
- Инхибиране на липопротеиновата липаза.
- Хиперхиломикронемията.
- 1, 2, 3.
- 1, 2.
Активираната гликонеогенеза при захарен диабет е главно за сметка на
аминокиселината:
- Аланин.
- Валин.
- Левцин.
- Изолевцин.
- Глутамин.
Хиперхолестеролемията при диабета се дължи на:
- Активиран синтез.
- Инхибирано разграждане.
- Нарушена утилизация.
- Неизвестна причина.
- 1, 2, 3.
Основни патогенетични звена в порочния кръг на диабетната кетогенна кома са:
- Хиперкетонемия, хиповолемия.
- Адинамия, хипотермия.
- Глюкозурия, полидипсия.
- Тахикардия, сомнолентност.
- Всички посочени.
Периферната невропатия при захарен диабет е резултат на:
- Натрупване на сорбитол и фруктоза.
- Дефицит на миоинозитол.
- Повишена плазмена концентрация на СМК.
- 1, 2.
- 1, 2, 3.
Коя регулаторна констелация довежда до хипогликемия:
- Хиперинсулинизъм и хиперконтраинсулинизъм.
- Хипоинсулинизъм и хиперконтраинсулинизъм.
- Хипоинсулинизъм и хипоконтраинсулинизъм.
- Хиперинсулинизъм и хипоконтраинсулинизъм.
- 1, 4.
- 2, 3.
Хипогликемията може да е резултат на:
- Намалена интестинална глюкозна резорбция.
- Потисната чернодробна гликогенолиза.
- Намалена гликонеогенеза.
- Повишено “поглъщане” на гликозата в инсулинзависимите тъкани.
- Всички посочени варианти.
Кои HLA хаплотипове са високо рискови за захарен диабет тип I:
- DR1 и DR2.
- DR3 и DR4.
- DR5 и DR6.
- DR7 и DR8.
- DR9 и DR10.
Кой механизъм стои в основата на възникване на захарен диабет тип I:
- Усилена чернодробна деструкция на инсулина.
- Автоимунно провокирано разрушаване на β-клетките.
- Продукция на абнормен инсулин.
- β-клетъчна парализа с инсулинозависима деструкция.
- Исхемично разрушаване на β-клетките.
Посочете механизмите които довеждат до инсулинова резистентност:
- Абнормални ( брой, структура) инсулинови рецептори.
- Недостатъчна глюкозо-стимулирана инсулинова секреция.
- Пострецепторно потискане на инсулиновия сигнал.
- Усилено извличане и отделяне на инсулина от тъканите.
- 1, 3.
- 1, 2, 4.
“Ранимостта” на β-клетките при диабетогенна генетична предиспозиция се
изразява с:
- Немотивирана β-клетъчна апоптоза.
- Повишена сензитивност към външни провокатори /вируси, токсини/.
- Автохтонно автоимунно β-клетъчно отхвърляне.
- Хипоксична β-клетъчна свръхчувствителност.
- Нормогликемична β-клетъчна уязвимост.
Инсулиновата резистентност при захарен диабет тип II представлява:
- Генетична детерминирана липса на инсулиново действие.
- Снижено инсулиново действие.
- Извратено клетъчно действие на инсулина.
- Нов, неочакван инсулинов ефект.
- Токсично - зависима универсална загуба на инсулинова сензитивност.
Основно патобиохимично звено от разстроения въглехидратен метаболизъм при
захарен диабет е:
- β-клетъчната ранимост.
- Вариациите в кръвнозахарното ниво.
- Стабилната хиперглюкоземия.
- Пикът на интеркурентната хиперглюкоземия.
- Стойностите на негликозните въглехидрати.
- Инсулинемията.
Кои са метаболитните дефекти характерни за захарен диабет тип II:
- Формиране на инсулинова резистентност.
- Нарастващо ангажиране на глюкозата като енергоизточник.
- Нарушение на инсулиновата секреция при глюкозно натоварване.
- Улеснени тънкочревна и тубулна реабсорбция на глюкозата.
- 1, 3.
- 1, 2, 4.
Захарен диабет с нормо- или хиперинсулинемия е указание за:
- Компенсиран диабет.
- Нервно-вегетативна хипергликемия.
- Удължен полуживот на инсулина.
- Налична инсулинова резистентност.
- Възникване на инсулинонезависим глюкозен метаболизъм.
- 1, 3.
Същността на захарния диабет включва:
- Абсолютен или релативен инсулинов дефицит.
- Задължителна хиперконтраинсулинемия.
- Стабилна хиперглюкоземия.
- Налично затлъстяване.
- 1, 3.
- 1, 2, 4.
Посочете основното патогенетично звено обединяващо различните видове
захарен диабет:
- Хипоинсулинемия.
- Хиперглюкагонемия.
- Хипосоматостатинизъм.
- Хиперконтраинсулинизъм.
- Хиперконтраинсулинемия.
- Хипоинсулинизъм.
Устойчивата диабетна хипергликемия е резултат на:
- Свръхобразуване на глюкоза в черния дроб.
- Усилена мускулна гликогенолиза.
- Затруднено използване на глюкозата в тъканите.
- Повишено глюкозно консумиране и резорбиране.
- 1, 3.
- 2, 3, 4.
Кои механизми определят хипергликемичната токсичност:
- Неензимно гликозилиране на протеините.
- Активиране на полиоловия път на глюкозно разграждане.
- Хипергликемично стимулиране на гликолизата.
- Доминиране на хексозомонофосфатния шънт.
- 1, 2.
- 1, 2, 3, 4.
Основният (най-важен) механизъм за хиперкетонемията при зах. диабет е:
- Усилената кетогенеза в черния дроб.
- Пониженото мускулно използване на кетотелата.
- Преразпределението на кетотелата от черния дроб към тъканите.
- Възникване на абнормна извънчернодробна кетогенеза.
- Невъзможността за чернодробно разграждане на кетотелата.
Кетогенезата в черния дроб при абсолютен инсулинов дефицит се активира
поради:
- Повишаване концентрацията на СМК в плазмата и хепатоцитите.
- Активираната гликонеогенеза.
- Повишаване нивото на свободния карнитин в хепатоцитите.
- Стимулираната ацилкарнитинтрансфераза.
- 1, 3, 4.
- 1,2,4.
Хиперосмоларната некетогенна кома е усложнение, характерно за:
- Инсулинозависим захарен диабет тип I.
- Ренален диабет.
- Симптоматичен диабет.
- Инсулинонезависим захарен диабет .
- Медикаментозен диабет.
Кое е най-опасното усложнение при инсулинозависимия диабет:
- Кетоацидозната кома.
- Исхемичен мозъчен инсулт.
- Остър миокарден инфаркт.
- Остра периферна съдова оклузия.
- Хиперосмоларна кома.
- Остър белодробен оток.
Кое усложнение при захарен диабет е проява на въглехидратно “гладуване”:
- Полиневропатия.
- Адинамия.
- Катаракта.
- Ретинопатия.
- Сърбеж.
Кое усложнение е непосредствено резултат на хипергликемичната токсичност:
- Микроангиопатия.
- Импотентност
- Измършавяване.
- Диабетно стъпало.
- Хиперхолестеролемия.