Резистентността представлява:
- Способност на живата система точно да отговаря на дразнителите.
- Способност на живата система да не отговаря на дразнителите.
- Способност на живата система да се противопоставя на дразнителите.
- Способност на живата сиситема към усъвършенствуване.
- 1, 4.
Най-точното определение на понятието “реактивност” е:
- Способността на живата система да се адаптира.
- Отреагиране на живата система на дразнители.
- Съвокупността от реакциите на живата система.
- Способността на живата система да променя жизнедейността си.
- Непрекъсната приспособителна изменчивост на организмите.
Външните фактори, повлияващи реактивността и резистентността са:
- Природо-биологична среда.
- Екологична обстановка.
- Хранене.
- Пол и възраст.
- 1, 2, 3.
- 1, 3, 4.
Вътрешните фактори, повлияващи реактивността и резистентността са:
- Еко-социално напрежение.
- Психични фактори.
- Климато-географско въздействие.
- Наследственост, пол и възраст.
- Начин на живота на индивида.
В зависимост от силата на реакцията, реактивността се разделя на:
- Нормергична, хиперергична, хипоергична, аналергична.
- Нормергична, хиперергична, хипоергична, анергична.
- Локална, сегментна, дифузна, генерализирана.
- Органелна, клетъчна, органна, организмова.
- Паралитична, двигателна, тонична.
Естествената резистентност е:
- Придобита.
- Оформена постнатално.
- Адаптивно развита.
- Неврогенно развита.
- Генетично програмирана.
Каква форма на резистентност се получава при ваксинация:
- Естествена, абсолютна, активна.
- Естествена, относителна, пасивна.
- Придобита, изкуствена, активна.
- Придобита, изкуствена, пасивна.
- Придобита, естествена, активна.
- Придобита, естествена, пасивна.
Формата на резистентност, получена след внасяне на антитела при
серотерапия е:
- Придобита, изкуствена, активна.
- Придобита, изкуствена, пасивна.
- Естествена, абсолютна, пасивна.
- Естествена, относителна, активна.
- Придобита, естествена, активна.
- Придобита, естествена, пасивна.
Каква форма на резистентност се получава след преболедуване от някоя
инфекциозна болест:
- Придобита, изкуствена, активна.
- Придобита, изкуствена, пасивна.
- Естествена, абсолютна.
- Придобита, естествена, активна.
- Придобита, естествена, пасивна.
По какви механизми се развива алергията:
- Неимунологични.
- Механизми на директното увреждане.
- Механизма на нарушената рефлексна дъга.
- Имунологични.
- 1, 2.
По своята същност алергията е:
- Нормергична имунологична реактивност.
- Хиперергична имунологична реактивност.
- Идиосинкразна реакция.
- Взривообразен клетъчно-тъканен дистрес.
- Неспецифична хиперсензитивност.
Основните видове алергични реакции са:
- От хуморален тип.
- От нервно-рефлексен тип.
- От клетъчно-медииран тип.
- От нервно-ендокринен тип.
- 1, 3.
- 2, 4.
Основните варианти на нарушен имунен отговор са:
- Имунна свръхчувствителност.
- Имунна идиосинкразия.
- Нарушена автотолерантност.
- Имунна инсуфициенция.
- 1, 3, 4.
- 1, 2, 3, 4.
Дефицитът на хуморалния имунитет се характеризира с:
- Неразпознаване на чужди антигени.
- Неактивиране на Т-хелперите.
- Потиснати пролиферация и диференциация на В-лимфоцитите.
- Нарушен синтез на специфични имуноглобулини.
- 3, 4.
- 1, 2, 3, 4.
Засягането на кой от механизмите не нарушава имунния отговор:
- Поглъщане, преработка и представяне на антигена.
- Активиране на Т-хелперните лимфоцити.
- Активиране на цитотоксични Т-клетки и В-лимфоцити.
- Рефлекторно активиране на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци
- Свързване и отстраняване на антигените.
I-тип свръхчувствителност (анафилаксия ) по Coombs и Gell, е свързана с
наличието на:
- Плазмени IgG и/или IgM .
- Цитотоксични Т-Ly.
- Мастоцит /базофил/ свързани IgE.
- Епител-свързани IgA2.
- Циркулиращи свободни IgE.
Атопията е:
- IgE медиирана свръхчувствителност.
- IgM медиирана свръхчувствителност.
- IgA секреторна хиперсензитивност.
- Неспецифична хиперреактивност.
- IgG опосредствена идиосинкразия.
В механизма на клетъчно- зависима цитотоксичност при алергията не
участвуват:
- NK- клетки.
- Т-хелперни лимфоцити.
- Макрофаги.
- Т- килърни лимфоцити.
- Всички участвуват.
Клетъчно-медиираните алергични реакции от забавен тип са проява на
взаимодействие между:
- Макрофаги и Т-хелперни лимфоцити.
- Паметови лимфоцити и идиотипни антитела.
- Нулеви лимфоцити, комплемент и антигени.
- В-сензибилизирани лимфоцити и антигени.
- Т- сензибилизирани лимфоцити и антигени.
- Активирани сегментоядрени клетки.
Феноменът на Артюс е:
- Цитотоксична имунна реакция.
- Имунокомплексна свръхчувствителност с излишък на антигени.
- Грануломатозен тип свръхсензитивност.
- Имунокомплексна хиперчувствителност с излишък на антитела.
- Атопичен алергичен ефект.
Кой от механизмите на антигенно елиминиране задължително се съчетава с
клинични изяви:
- Стерично антигенно елиминиране.
- Имунно възпаление.
- Опсонизация и фагоцитиране.
- Имунно зависима апоптоза.
- Макрофагеална антигенна адхезия.
Нарушеното имунно запаметяване разстройва:
- Специфичността на имунния отговор към антигена.
- Мощта и скоростта на повторната имунна реакция.
- Съчетанието на хуморален с клетъчен имунен отговор.
- Прехода на имунологичния стрес в дистрес.
- Взаимодействието на имунната с невронна памет.
Автоимунната реакция е:
- Прекъсната толерантност към собствените антигени.
- Ембрионална генетична автонетолерантност.
- Синоним на автоимунно заболяване.
- Опит за имунно-медиирано видово самоизолиране на индивида.
- Неотменим компонент на имунното авторегулиране.
Отпадналата автотолерантност е проява на:
- Изявяване на секвестрирани, скрити автоантигени.
- Активиране на хипофизо-надбъбречната система.
- Недостатъчност на Т-супресорите.
- Т-хелперна грешка и/илиТ-ефекторна или В-лимфоцитна директна
активация. - 1, 2, 3, 4.
- 1, 3, 4.
Кой от посочените механизми възпрепятствува възникване на автоимунна
реакция:
- Разкриване на секвестрирани антигени.
- Дефицитът на автореактивни Т-хелпери.
- Активиране на автореактивни Т-супресори.
- Модулиране на собствени антигени- “свое плюс Х”.
- Директното стимулиране на цитотоксични автореактивни клетки.
Кой от механизмите на нарушената автотолерантност изключва Т-хелперното
ангажиране:
- Грешки в процеса на антигенното разпознаване.
- Съприкосновение на секвестрираните антигени с компетентни Т и В
клетки. - Директна активация на автореактивните Т-ефекторни и/или В-клетки.
- Потисната Т-супресорна активност.
- Нецелесъобразно представяне на собствени антигени от АПК.
Имунодефицитното състояние е проява на:
- Полиорганна ензимопатия.
- Антигенен дефицит.
- Нецелесъобразна имунна реакция.
- Хипо-, анергичен имунен отговор.
- Хиперергична имунна реакция.
Най-честите последиците за организма при наличието на имунодефицитни
състояния са:
- Склонност към хеморагични диатези.
- Улеснено развитие на хипоксия.
- Повишена склонност към инфекции.
- Гладуване с измършавяване.
- Улеснена канцерогенеза.
Неспецифичното вродено имунодефицитно състояние се среща при:
- Генетични дефекти в имуноглобулиновата синтеза.
- Смущение в ембриогенезата на тимуса.
- Генетична фагоцитна хипофункция.
- Генетични аномалии в комплементната система.
- 1, 2.
- 3, 4.
Имунната инсуфициенция при СПИН е свързана главно с увреждането на:
- Всички лимфоцитите.
- Т-хелперните лимфоцити.
- В-лимфоцитите.
- Т-супресорните лимфоцити.
- Нулевите лимфоцити.