Патологичната реакция е:
- Реакция на организма на извънредни дразнители.
- Продължителна, неадекватна реакция на организма.
- Краткотрайна, неадекватна реакция на организма.
- Краткотраен, адекватен отговор.
- Специфичен отговор на ендогенни нокси.
От гледна точка на болестта патологичният процес е:
- Генерализирана реакция на организма.
- Местна проява на болестта.
- Последица на всяка болест.
- Патологична изява на реактивността.
- Паралелен патологичен феномен.
Патологичният процес представлява:
- Стабилна верига от патологични връзки.
- Интеграл от патологични феномени.
- Комплекс от патологични и защитно-приспособителни реакции.
- Единство от разнородни реакции.
- Комплекс от нетипични за организма реакции.
Патологичното състояние е:
- Обсебващ вниманието патологичен процес.
. - Бавно развиващ се патологичен процес.
- Последица на патологичен процес.
- Пробуден порочен кръг.
- 2, 3.
- 1, 3, 4.
Болестта е нарушена жизнедейност на организма, която се характеризира с:
- Причинна обусловеност. Детерминираност.
- Нарушени корелации и регулации.
- Недостатъчна приспособимост.
- Ограничена /до загубена/ работоспособност.
- Качествено ново състояние – отрицание на жизнеустойчивостта.
- Всичко посочено.
Периодът, през който патологичният агент въздействува върху организма, но
няма признаци на заболяване се нарича:
- Продромален.
- Манифестен.
- Скрит / латентен /.
- Пасивен.
- Ареактивен.
Най-съществената особеност в периода на пълно развитие на дадена болест е:
- Наличието на неспецифична симптоматика.
- Развитието на специфични за дадена болест признаци.
- Извратените, неадекватни реакции на организма.
- Преходът от хипер-, към хипоергична реактивност.
- Изграждане на специфичен имунитет.
Изходът от болестта е:
- Пълно оздравяване.
- Патологично състояние.
- Смърт.
- Ремисия.
- Всички посочени.
Пълното оздравяване означава:
- Възвръщане към изходното, предболестно здраве.
- Формиране на ново, “модулирано “ здраве.
- Постболестно репрограмиране.
- Активирана здравна мотивация.
- Стабилизиране на генетично кодираната жизнена програма.
Кои механизми участват във възникването на всяка една болест:
- Кортико-, и висцеро–висцерален.
- Алергично-репродуктивен и дисметаболитен.
- Автоимунен и клетъчно–индуктивен.
- Рефлексен , хормонално-хуморален и клетъчно–тъканен.
- Хипо -, хипер-, и дисбиотичен.
Защитните реакции са мерки на организма, които:
- Недопускат или премахват патогенния агент.
- Заместват изгубени физиологични реакции.
- Пряко повишават антистресовата резистентност.
- Активират неспецифичната приспособимост на организма.
- Компенсират отпаднали специфични функции.
Етиологията е наука за :
- Механизмите – генератори на болестта.
- Причините и условията за възникване на болестите.
- Типовете патологични процеси.
- Наследствената предиспозиция към увреждащите фактори.
- Усложненията по време на боледуване.
Компенсацията представлява :
- Реакция на организма на извънреден дразнител.
- Защитна бариера срещу увреждане.
- Терминален отговор към увреждащи дразнители.
- Приспособително заместване на отпаднали функции и структури.
- Приспособително заместване на едни функции, с други.
Викарната компенсация е характерна за:
- Кожата и лигавиците.
- Черния дроб и слезката.
- Гастроинтестиналния тракт.
- Симпатиковия и парасимпатиковия отдели на ВНС.
- Бъбреците и белите дробове.
Патогеназата е наука за:
- Причинността на болестите.
- Роля на етиологичния фактор в патогенезата.
- Основни механизми за възникване на болестите.
- Причинно-следствени взаимоотношения при болестта.
- Механизмите на възникване, протичане и изход на болестите.
Патогенезата разглежда посочените въпросите, с изключение на:
- Урбанизация, химизация, индустриализация на обществото.
- Роля на етиологичния фактор в патогенезата.
- Основни механизми за възникване на болестите.
- Причинно-следствени взаимоотношения при болестта.
- Взаимоотношения между функция /структура, местно /общо и специфично/
неспецифично.
Основното звено в патогенезата е това, което:
- Противодействува на етиологичния фактор.
- Поражда и предшествува останалите.
- Участва от началото до края на болестта.
- Универсално звено е за всички болести.
- 2, 3.
- 1, 2, 4.
Какви са взаимоотношенията между “местното” и “общото” в патогенезата:
- “Общото” едностранно ръководи “местното”.
- “Местното” е автономно и независимо от “общото”.
- “Общото” и “местното” са тъждество.
- “Местното” и “общото” се намират в тясна връзка и взаимодействие.
- “ Местното” еднопосочно детерминира “общото”.
За възникване на болестите причините са:
- Задължителни фактори.
- Случаини нокси.
- Паралелни феномени.
- Следствени звена.
- Странични ефекти.
За “ етиопатогенеза “ на дадено заболяване може да се говори, ако ролята на
етиологичния фактор е:
- Пускова.
- Променлива.
- Постоянна от началото до края на болестта.
- Непостоянна в хода на болестта.
- Неизвестна.
Какво определя причината на болестта:
- Същественото, специфичното.
- Нехарактерното.
- Случайното.
- Външното.
- Неспецифичното.
Локализацията (” местното”) на болестта зависи от:
- Мястото – входната врата на етиологичния фактор.
- Пътищата на разпространение в организма.
- Локалната реактивност.
- Тропизмът на органа (тъканта).
- 1, 2, 3, 4.
Патогенезата е:
- Комплекс от несвързани звена.
- Интеграл от рискови фактори.
- Следова реакция от безвреден фактор.
- Сложна верига от причинно – следствени звена.
- Сложна верига от външни и вътрешни фактори.
За формирането на порочен кръг е необходимо:
- Образуване на самоусилваща се затворена патогенетична верига.
- Наличие на разклонена патогенетична верига.
- Формиране на хиперболична зависимост.
- Да има линейна патологична верига.
- Създаване на междинна патогенетична верига.
Водещите патогенетични фактори са:
- Специфични за дадена болест.
- Причинно независими.
- Следствени и не винаги с решаваща роля.
- По принцип общи за много заболявания.
- 3, 4.
- 1, 2, 4.
Към рефлексния механизъм на болестта не принадлежи:
- Патологичният рефлекс.
- Некротичната и апоптозна клетъчна смърт.
- Патологична доминанта.
- Кортико – висцерален механизъм.
- Висцеро – висцерален механизъм.
Рисковите фактори стоят най–близо до:
- Провокиращите фактори.
- Условията на болестта.
- Общочовешките инстинкти.
- Причините за болестта.
- Патологичните реакции.
Всяко клетъчно–тъканно увреждане се характеризира с:
- Специфично активиране на клетките.
- Перманентна апоптоза.
- Отделяне на медиатори-сигнали на увреждането.
- Появата на нови по-устойчиви клетки.
- Еволюционно доразвиване на клетките.
За клетъчно-тъканното увреждане не е характерно наличието на:
- Денатурация на мембранните протеини.
- Отделяне на лизозомни ензими.
- Натрупване на високо активни свободни радикали.
- Дефицит на антистресови клетъчни протеини.
- Ускорено развитие и диференциация на клетките.